Днес в офиса ми влезе Юлия. На 45 години, висока най-много около 1,20 м, с изкривено паякообразно тяло, едва придвижваща се опряна на бастун, но с правилни, даже симпатични черти.
Обясни, че набира дарения за своята операция в Германия, показа решение на ТЕЛК - първа група инвалидност с придружител, с доживотна валидност поради квадрипареза и пр. само това запомних.
И докато колегите оформяха договора за дарение и платежните документи, успях да си поговоря с нея.
Състоянието и е 50% вродено и 50% резултат от неправилно лечение, което започва още от раждането и, когато при израждането и е причинена висока луксация, каквото и да означава. Последвали 4 или 5 операции все с добри намерения, но когато при последната с ваденето на пирон от гръбначния стълб й повредили нервите на краката и окончателно и направили ходенето мъчително упражнение, най-накрая се появила възможност за операция в Германия, с която с 90% сигурност ще коригират гръбначното изкривяване и оправят краката, но това би струвало 120 000 лв.
Та, след като я поразкарвали по инстанции и последно трябвало да се качи пеша! до 4 етаж на МЗ съответната комисия от лекари и заявили, че не могат да помогнат, но ще й издадат "разрешение" ???!!! сама да си търси финансиране.
ОК, взела тя разрешението, но вместо да ходи по фондации, да инициира SMS или FB кампания тя... тръгва из страната да се среща лично с управители на фирми и да набира сама даренията.
И от тук почва позитивната част на разказа.
Обиколила сума ти градове (и села, по нейни думи арендаторите са били най-отзивчиви), срещнала се със сума ти хора и резултатът беше една солидна пачка договори за дарение за различни суми, каза ми от 50 до 1000 лв.
Случвало се и да я излъжат, типичното изплъзване е било "Ще ви пратим сумата по банков път", която сума никога не пристига. Но тя спомена и за русенски председател на кооперация на видима възраст 18-20 години, който дъвчейки дъвка набързо я изслушал и казал, "Дай сметка и след 2 дена ще ти преведа парите"... и ги превел!
Следващо хубаво нещо.
На въпроса ми как се е придвижвала из България, тя ми обясни, че във всеки град има вече "шофьор", който я придружава до фирмите. Таксиджии, които не й искат плащане или взимат много малко. С нощувките е по същия начин. Например вчера и днес управителят на хотел "Арпезос" в Кърджали е предложил да нощува и вечеря безплатно...
И още нещо хубаво.
Юлия е омъжена от 16 години. Съпругът й бил 10 години по-млад, и здрав, и прав. И естествено за това си решение се изпокарал с всички свои роднини. Та той и казал за операцията и нейните митарства "Ако беше заради мен, изобщо не го прави, аз съм си те харесал каквато си".
Ето заради горната история се надявам ,че има надежда за нас. Че българите, специално хората от бизнеса, които имат задачата да движат страната напред, са запазили човешките чувства на солидарност и съпричастност спрямо по-слабите. Бездушието на чиновниците (които живеят от данъците, които плащаме) не ме натъжава, никой не очаква друго от тях.
Единственото тъжно нещо в тази позитивна история е, че хора с дух като на Юлия често са лишени от поколение.
Оттук нататък може само да пожелая късмет на Юлия. Оказа се, че нашето дарение е покрило малката сума, която не е достигала за нужната сума за операцията:)
вторник, 23 октомври 2012 г.
понеделник, 20 август 2012 г.
Благосъстояние без растеж
Проф. Николай Неновски е редовен професор в университета "Жул Верн" в Амиен и УНСС и изследовател към ICER - Торино. Бивш член на управителния съвет на БНБ. Интервю на сп. "Manager"
Господин Неновски, отдавна живеете в Европа. С какво българинът измерва качеството си на живот и с какво - еворпеецът? Съществуват ли прилики, къде са разликите?
Има много общи между западноевропееца и българина. Като цяло те се вълнуват от сходни проблеми и в днешния информационен свят предпочитанията и потребностите се синхронизират бързо. Но трябва да се има предвид, че в страните от Западна Европа съществуват различни социални общности, групи и малцинства, които имат различен начин на живот - същото в по-малка степен важи и за България. Въпреки тенденциите към уеднаквяване в резултат от минали практики и институционално наследство може да се каже, че българинът е значително по-примитивен и държи повече на материалните блага, защото е по-беден, и това е разбираемо.
Средният европеец се грижи повече за здравето си и повече спортува. Духовното потребление на българина е значтелно по-слабо, но пак казвам - това е относително.
Безспорно качеството на живот на българина се подобри съществено през последните 23 години. Защо обаче той продължава да се чувства неудовлетворен?
Неудовлетворението, чувството на потиснатост и нещастие като цяло може да се дефинират като разминаване между това, което искаш и мислиш, че си, между оценката, която имаш за себе си, и тази, която ти дават другите, между това, което имаш и искаш и мислиш, че заслужаваш.
Например искаш да си богат, а си беден, искаш да си висок, а си нисък, искаш да си строен, а си нисък и дебел, искаш да си смел, а сис страхлив, искаш да си с коса, а си плешив, искаш хората да си мислят, че си умен и интересен, а те те мислят за глупав и скучен, и пр. И тъй като българите са склонни към унищожение на всякаква индивидуалност и разнообразие, било то в материално или интелектуалноотношение, разнообразие, което, щем не щем се появи след 1990 г., то и чувството на неудовлетвореност нарасна. Оттук завистта и честото клеветене, предателствата, като цяло мерзостта, които са добре анализирани по друг повод от Владимир Свнтила. Днес неудовлетвореността идва и от сравняването с други сгтрани и народи, където българите често пътуват.
От кои социално-икономически условия българинът има най-големи основания да се чувства неудовлетворен - икономическа ситуация, жизнен стандарт, равнище на доходите, жилищни условия, качество на публичните услуги?
Моето лично мнение е, че честничт българинима основание най-вече да се възмути и разбунтува от процесите в българското общество. Защото той е потиснат и експлоатиран от новата посткомунистическа олигархия, от постоянно появяващи се политически групировки и банди, от държавните чиновници, от евробългарите, както и от разни интелектуални подобия, които се стремят да го довършат чрез ясно обслужване на чужди интереси или пропагандиране на пасивност и обреченост. Ако трябва да се върнем към материалната страна, то категорично на първо място идва гигантското разрушаване на здравната система. Публичните услуги са на изключително ниско равнище. Но пак повтарям, най-големият проблем е липсата на изява на обикновения и предприемчив българин, тъй като чрез различни механизми, в това число държавни и политически, той е ограничен, регулиран, корумпиран и пак повтарям - ограбван. Това, което се наблюдава, няма нищо общо с едно пазарно и либерално стопанство, това си е тип държавен олигархичен капитализъм.
Имате ли усещането, че поколението, към което принадлежите и вие, плати прекалено висока цена за прехода, реформите, членството в ЕС? И че тази цена отива на вятъра, ако не сте подсигурили благосъстоянието на следващите поколения?
Да, още повече че още от самото начало философията на евроинтеграцията и българското членство съдържаше редица крайно вредни тенденции и елементи, които познавахме от социалистическата интеграция и от периода на планиране. Излезли от един изкуствен и нереалистичен проект, този на плановата иконимика и на СИВ, много бързо се впуснахме в нов, също в основата си изкуствен и бюрократично планиран проект. Разбира се, голямата част от идеите за присъединяване или връщане към европейската цивилизация имаха своите основания и бяха правилни, но самият начин на изграждане на обединена Европа, бюрократичен и елитарен, беше погрешен. Едва що–годе стабилизиране след първите години на прехода и след въвеждането на паричен съвет, българската нация и нейната енергия беше насочена в посока, която я отклони от базовите принципи на изграждане на едно стопанство, а именно предприемчивост, креативност, труд, спестяване, много усилия за индивидуално усъвършенстване, изграждане на разнообразни социални общности и пр. Тези принципи бяха заменени с нови директиви, нови насоки, с безброй реални и виртуални гаранции, с появата на нова класа - тази на българите, работещи с европроекти и изобщо до европейските институции. ЕС в това число и България, се бюрократизира напълно, а принципите на пазара и гражданското общество бяха практически елиминирани. Основите за дългосрочен растеж и развитие днес са окончателно подкопани и без сериозни промени ЕС не го очаква добро бъдеще. В определен смисъл се потшърди тенденцията на съвременния капитализъм да се бюрократизира, етатизира и антидемократизира... В България имаме един икономист, известния Иван Гешов, който десетина години след Освобождението публикува статията "Чиновнически пролетариат", в която ясно ясно вижда вредните тенденции към бюрократизиране на стопанството, когато българските младежи, вместо да произвеждат и да стават предприемачи, стават слувбогонци. Днес, когато се прибирам в страната, моето впечатление е, че енергията на всички умни и неумни българи се свежда до правенето на проекти, на вземане на ешропари, на разни технологии на отчитане и отбиване на номера, на попълване на бланки и документи, на "мачкане на данни", както казва един инче умен български икономист. Трябва да напомня, че е установено не само теоретично, но и емпирически, че всякакви видове помощи, преразпределителни фондове, безлихвени заеми и прочее не само не са довели до стопански растеж, увеличили са социалното неравенство и социалните конфликти. За това си срува да се позамислим. Аз лично очаквам дъбоки промени и преосмисляне на ЕС и европейската идея. Каквито и да са те, сподер мен ще е изключително труднио на европейската икономика да възстанови своч дългосрочен икономически тренд отпреди кризата и в този смисъл доходите ще стават все по-ниски. Това обаче не означава, че не е възмовно благосъстоянието да се подобри и без растеж, или да имаме положително развитие без икономически растеж.
Как управленците могат да направят нацията щастлива?
Никак. Само ако станат малко на брой и са постоянно контролирани от гражданското общество. (thumbs up!!!)
Живот в дефицит равносилно ли е на дефицит в живота?
Не. Може да си беден и щастлив, да живееш бедно и добре, щастието, както споменах, е разминаване между очакване и реалност. Безбройните изследвания върху щастието, било то мерено субективно чрез разни анкети, било в парично изражение, показват, че неговите нива не са изобщо корелирани с БВП и с доходите. Трябва да се каже, че през последните години се правят опити да се възстанови мястото на благосъстоянието и на щастието в политическата икономия и иконимикса, за което свидетелстват многобройните публикации, изследователски проекти, различните инициативи и пр.
Икономическата наука се стреми да се върне към своите изконни принципи, където щастието е основен критерий за успешността на стопанското развитие.... Доходът, а впоследствие и БВП, който се появява на относително късен етап от развитието на икономическата наука, чак през 20. век и е проява на паричното и рационално мерене, днес все повече се критикува като крайно опростен и дори вреден индикатор, който не показва степента на човешко развитие. В този смисъл икономическият растеж невинаги, а може би и никога, не е индикатор за икономическото развитие. Развитие е, когато си здрав и си щастлив, защото имаш социално общуване, защото имаш избор, свободен си и пр. Може да имаш развитие без растеж или растеж без развитие, както и да имаш и липса на растеж, и липса на развитие, както е в случая на Европа и България.....
Господин Неновски, отдавна живеете в Европа. С какво българинът измерва качеството си на живот и с какво - еворпеецът? Съществуват ли прилики, къде са разликите?
Има много общи между западноевропееца и българина. Като цяло те се вълнуват от сходни проблеми и в днешния информационен свят предпочитанията и потребностите се синхронизират бързо. Но трябва да се има предвид, че в страните от Западна Европа съществуват различни социални общности, групи и малцинства, които имат различен начин на живот - същото в по-малка степен важи и за България. Въпреки тенденциите към уеднаквяване в резултат от минали практики и институционално наследство може да се каже, че българинът е значително по-примитивен и държи повече на материалните блага, защото е по-беден, и това е разбираемо.
Средният европеец се грижи повече за здравето си и повече спортува. Духовното потребление на българина е значтелно по-слабо, но пак казвам - това е относително.
Безспорно качеството на живот на българина се подобри съществено през последните 23 години. Защо обаче той продължава да се чувства неудовлетворен?
Неудовлетворението, чувството на потиснатост и нещастие като цяло може да се дефинират като разминаване между това, което искаш и мислиш, че си, между оценката, която имаш за себе си, и тази, която ти дават другите, между това, което имаш и искаш и мислиш, че заслужаваш.
Например искаш да си богат, а си беден, искаш да си висок, а си нисък, искаш да си строен, а си нисък и дебел, искаш да си смел, а сис страхлив, искаш да си с коса, а си плешив, искаш хората да си мислят, че си умен и интересен, а те те мислят за глупав и скучен, и пр. И тъй като българите са склонни към унищожение на всякаква индивидуалност и разнообразие, било то в материално или интелектуалноотношение, разнообразие, което, щем не щем се появи след 1990 г., то и чувството на неудовлетвореност нарасна. Оттук завистта и честото клеветене, предателствата, като цяло мерзостта, които са добре анализирани по друг повод от Владимир Свнтила. Днес неудовлетвореността идва и от сравняването с други сгтрани и народи, където българите често пътуват.
От кои социално-икономически условия българинът има най-големи основания да се чувства неудовлетворен - икономическа ситуация, жизнен стандарт, равнище на доходите, жилищни условия, качество на публичните услуги?
Моето лично мнение е, че честничт българинима основание най-вече да се възмути и разбунтува от процесите в българското общество. Защото той е потиснат и експлоатиран от новата посткомунистическа олигархия, от постоянно появяващи се политически групировки и банди, от държавните чиновници, от евробългарите, както и от разни интелектуални подобия, които се стремят да го довършат чрез ясно обслужване на чужди интереси или пропагандиране на пасивност и обреченост. Ако трябва да се върнем към материалната страна, то категорично на първо място идва гигантското разрушаване на здравната система. Публичните услуги са на изключително ниско равнище. Но пак повтарям, най-големият проблем е липсата на изява на обикновения и предприемчив българин, тъй като чрез различни механизми, в това число държавни и политически, той е ограничен, регулиран, корумпиран и пак повтарям - ограбван. Това, което се наблюдава, няма нищо общо с едно пазарно и либерално стопанство, това си е тип държавен олигархичен капитализъм.
Имате ли усещането, че поколението, към което принадлежите и вие, плати прекалено висока цена за прехода, реформите, членството в ЕС? И че тази цена отива на вятъра, ако не сте подсигурили благосъстоянието на следващите поколения?
Да, още повече че още от самото начало философията на евроинтеграцията и българското членство съдържаше редица крайно вредни тенденции и елементи, които познавахме от социалистическата интеграция и от периода на планиране. Излезли от един изкуствен и нереалистичен проект, този на плановата иконимика и на СИВ, много бързо се впуснахме в нов, също в основата си изкуствен и бюрократично планиран проект. Разбира се, голямата част от идеите за присъединяване или връщане към европейската цивилизация имаха своите основания и бяха правилни, но самият начин на изграждане на обединена Европа, бюрократичен и елитарен, беше погрешен. Едва що–годе стабилизиране след първите години на прехода и след въвеждането на паричен съвет, българската нация и нейната енергия беше насочена в посока, която я отклони от базовите принципи на изграждане на едно стопанство, а именно предприемчивост, креативност, труд, спестяване, много усилия за индивидуално усъвършенстване, изграждане на разнообразни социални общности и пр. Тези принципи бяха заменени с нови директиви, нови насоки, с безброй реални и виртуални гаранции, с появата на нова класа - тази на българите, работещи с европроекти и изобщо до европейските институции. ЕС в това число и България, се бюрократизира напълно, а принципите на пазара и гражданското общество бяха практически елиминирани. Основите за дългосрочен растеж и развитие днес са окончателно подкопани и без сериозни промени ЕС не го очаква добро бъдеще. В определен смисъл се потшърди тенденцията на съвременния капитализъм да се бюрократизира, етатизира и антидемократизира... В България имаме един икономист, известния Иван Гешов, който десетина години след Освобождението публикува статията "Чиновнически пролетариат", в която ясно ясно вижда вредните тенденции към бюрократизиране на стопанството, когато българските младежи, вместо да произвеждат и да стават предприемачи, стават слувбогонци. Днес, когато се прибирам в страната, моето впечатление е, че енергията на всички умни и неумни българи се свежда до правенето на проекти, на вземане на ешропари, на разни технологии на отчитане и отбиване на номера, на попълване на бланки и документи, на "мачкане на данни", както казва един инче умен български икономист. Трябва да напомня, че е установено не само теоретично, но и емпирически, че всякакви видове помощи, преразпределителни фондове, безлихвени заеми и прочее не само не са довели до стопански растеж, увеличили са социалното неравенство и социалните конфликти. За това си срува да се позамислим. Аз лично очаквам дъбоки промени и преосмисляне на ЕС и европейската идея. Каквито и да са те, сподер мен ще е изключително труднио на европейската икономика да възстанови своч дългосрочен икономически тренд отпреди кризата и в този смисъл доходите ще стават все по-ниски. Това обаче не означава, че не е възмовно благосъстоянието да се подобри и без растеж, или да имаме положително развитие без икономически растеж.
Как управленците могат да направят нацията щастлива?
Никак. Само ако станат малко на брой и са постоянно контролирани от гражданското общество. (thumbs up!!!)
Живот в дефицит равносилно ли е на дефицит в живота?
Не. Може да си беден и щастлив, да живееш бедно и добре, щастието, както споменах, е разминаване между очакване и реалност. Безбройните изследвания върху щастието, било то мерено субективно чрез разни анкети, било в парично изражение, показват, че неговите нива не са изобщо корелирани с БВП и с доходите. Трябва да се каже, че през последните години се правят опити да се възстанови мястото на благосъстоянието и на щастието в политическата икономия и иконимикса, за което свидетелстват многобройните публикации, изследователски проекти, различните инициативи и пр.
Икономическата наука се стреми да се върне към своите изконни принципи, където щастието е основен критерий за успешността на стопанското развитие.... Доходът, а впоследствие и БВП, който се появява на относително късен етап от развитието на икономическата наука, чак през 20. век и е проява на паричното и рационално мерене, днес все повече се критикува като крайно опростен и дори вреден индикатор, който не показва степента на човешко развитие. В този смисъл икономическият растеж невинаги, а може би и никога, не е индикатор за икономическото развитие. Развитие е, когато си здрав и си щастлив, защото имаш социално общуване, защото имаш избор, свободен си и пр. Може да имаш развитие без растеж или растеж без развитие, както и да имаш и липса на растеж, и липса на развитие, както е в случая на Европа и България.....
понеделник, 13 август 2012 г.
Защо това пред НДК не е изкуство
Е, без да имам диплома по живопис, скулптура или изкуствознание, просто от позицията на човек малко изкушен от изкуството ще приведа поне три аргумента в полза на това, още утре мястото да е празно:
1. Този проект е претупана набързо халтура. В суматохата на предстартовото бързане за историческия конгрес през 81-ва е обявен конкурс за едва ли не няколко дена и след седмица вече са обсъждали проектите. Това творчески търсения, това вдъхновение, няма време за такива старомодни глупости. Е, победителя го виждаме. Можем само да си представяме какво е било качството на отхвърлените проекти...
2. Внушението е сбор от соц-клишета. Започвам да изброявам: При тема 1300 години България ще сложим нещо от великото минало, ще минем през славното настояще и ще завършим със светлото бъдеще. Така, за миналото Кирил и Методи са най-политически коректни, тях ще бутнем в началото. До тях нямаме избор, трябва да сбутаме и някой велик владетел. Там Крум, Симеон, Борис, по-добре да не уточняваме, да вземем нещо останало от проектите за паметника в Шумен и готово. Е издигайки се нагоре трябва да покажем героичната борба за ... за какво? Разбира се - за комунизъм. Тука имаме готова композиция "комунистическа пиета" в България има барем 20 подобни монумента. И на върха на композицията слагаме венеца на мирозданието - съвременния социалистически човек: питекантроп с малка глава и ръце като лопати. Обаче трябва още 1) вяра в светлото бъдеще 2) обем, за да запълним заданието.
Ами правим огромна конструкция, която да е устремена нагоре (ако беше през 60-те на върха щеше да има ракета, но сега сме 80-те, ерго слагаме крило, като символ на ракетата, де). И за да не е празно от другата страна плясваме и няколко клиширани текста - и готовооо.
3. Изпълнението е мизерно, некачествено и бездушно. За да издигнат набързо такава структура на две-на три се сглобява конструкция от винкел, която се облепя със сиви плочки - абсолютна алегория на измислицата, в която живяхме - кухо и болно съдържание и помпозна, напудрена опаковка. Е както и социализма този "паметник" издържа ден до пладне и сам, без никаква чужда помощ се разкапа и саморазруши.
И сега защо на умрял човек да правим изкуствено дишане?
А проф. В. Старчев го разбирам, но не му съчувствам. Той просто не е художник, а халтурчик-занаятчия, sorry. Ако много настоява, да му демонтират скулптурната група и да я сложат в музея на тоталитарното "изкуство" да ходи да си я гледа, да вземе и ръководството на Съюза на художниците. Те Бойко без малко да го обявят за баш-художник, така че захласването по такъв паметник им отива. Да започват професорите да рисуват вампири и мощи, че кръжецът идиоти за това дава пари гьотере.
Иначе художници аз наричам Николай Майсторов, Иван Газдов, Хубен Черкелов... Но това е друга тема.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
