сряда, 4 ноември 2009 г.

След 23 години

Това, което виждате е портала на поделение 22120 в Симеоновград, известно още като "Черния полк". Зад тази врата изгубих две години от младостта си - може би най-хубавия период, който има човек.
Между 1984 и 1986 бях войник в Симеоновградския полк и този портал гледан отвътре беше свързан с надежда и очакване да минем за последно през него, а отвън нашите близки хора също ни очакваха да се появим за кратките моменти на свижданията.
Честно казано последното, което мога да кажа за службата тук е че беше лека, даже най-после излизайки ми се искаше да взема един камък и да го хвърля зад себе си, за да не се върна никога тук.
И наистина повече от 20 години не бях стъпвал в това място. Освен това преди няколко години полкът беше разформирован...
Но миналата седмица, пътувайки от Стара Загора нарочно се отклоних от пътя, за да мина през Симеоновград. Странно чуство ме обзе като наближавах градчето, почти не се удивих, че изобщо не се затрудних да намеря пътя към поделението, направих само тази снимка отвън (макар и закрито районът се охраняваше и достъпът вътре беше забранен) и после реших да се завъртя из градчето.
Отдавна някаква гледка на български град или село не ме беше натъжавала така. Градчето беше напълно умряло! Явно в миналото животът на това място е бил 90% свързан с военните и сега, когато тях ги няма, изчезва и смисълът (а и препитанието) на всички хора,които са ги обслужвали. Хотел на 5-6 етажа, Военен клуб и други постройки са тотално изоставени, с изпочупени прозорци и олющена мазилка. Улиците са тотално разкопани, къщите и блоковете (бившите блокове на военните) са грохнали и олющени, с една дума - разруха.

Завъртях волана и възможно най-бързо се изнесох от това трагично място.
Не ходете там! Аз също повече няма да стъпя.