понеделник, 20 август 2012 г.

Благосъстояние без растеж

Проф. Николай Неновски е редовен професор в университета "Жул Верн" в Амиен и УНСС и изследовател към ICER - Торино. Бивш член на управителния съвет на БНБ. Интервю на сп. "Manager"

Господин Неновски, отдавна живеете в Европа. С какво българинът измерва качеството си на живот и с какво - еворпеецът? Съществуват ли прилики, къде са разликите?
Има много общи между западноевропееца и българина. Като цяло те се вълнуват от сходни проблеми и в днешния информационен свят предпочитанията и потребностите се синхронизират бързо. Но трябва да се има предвид, че в страните от Западна Европа съществуват различни социални общности, групи и малцинства, които имат различен начин на живот - същото в по-малка степен важи и за България. Въпреки тенденциите към уеднаквяване в резултат от минали практики и институционално наследство може да се каже, че българинът е значително по-примитивен и държи повече на материалните блага, защото е по-беден, и това е разбираемо.
Средният европеец се грижи повече за здравето си и повече спортува. Духовното потребление на българина е значтелно по-слабо, но пак казвам - това е относително.
Безспорно качеството на живот на българина се подобри съществено през последните 23 години. Защо обаче той продължава да се чувства неудовлетворен?
Неудовлетворението, чувството на потиснатост и нещастие като цяло може да се дефинират като разминаване между това, което искаш и мислиш, че си, между оценката, която имаш за себе си, и тази, която ти дават другите, между това, което имаш и искаш и мислиш, че заслужаваш.
Например искаш да си богат, а си беден, искаш да си висок, а си нисък, искаш да си строен, а си нисък и дебел, искаш да си смел, а сис страхлив, искаш да си с коса, а си плешив, искаш хората да си мислят, че си умен и интересен, а те те мислят за глупав и скучен, и пр. И тъй като българите са склонни към унищожение на всякаква индивидуалност и разнообразие, било то в материално или интелектуалноотношение, разнообразие, което, щем не щем се появи след 1990 г., то и чувството на неудовлетвореност  нарасна. Оттук завистта и честото клеветене, предателствата, като цяло мерзостта, които са добре анализирани по друг повод от Владимир Свнтила. Днес неудовлетвореността идва и от сравняването с други сгтрани и народи, където българите често пътуват.
От кои социално-икономически условия българинът има най-големи основания да се чувства неудовлетворен - икономическа ситуация, жизнен стандарт, равнище на доходите, жилищни условия, качество на публичните услуги?
Моето лично мнение е, че честничт българинима основание най-вече да се възмути и разбунтува от процесите в българското общество. Защото той е потиснат и експлоатиран от новата посткомунистическа олигархия, от постоянно появяващи се политически групировки и банди, от държавните чиновници, от евробългарите, както и от разни интелектуални подобия, които се стремят да го довършат чрез ясно обслужване на чужди интереси или пропагандиране на пасивност и обреченост. Ако трябва да се върнем към материалната страна, то категорично на първо място идва гигантското разрушаване на здравната система. Публичните услуги са на изключително ниско равнище. Но пак повтарям, най-големият проблем е липсата на изява на обикновения и предприемчив българин, тъй като чрез различни механизми, в това число  държавни и политически,  той е ограничен, регулиран, корумпиран и пак повтарям - ограбван. Това, което се наблюдава, няма нищо общо с едно пазарно и либерално стопанство, това си е тип държавен олигархичен капитализъм.
Имате ли усещането, че поколението, към което принадлежите и вие, плати прекалено висока цена за прехода, реформите, членството в ЕС? И че тази цена отива на вятъра, ако не сте подсигурили благосъстоянието на следващите поколения?
Да, още повече че още от самото начало философията на евроинтеграцията и българското членство съдържаше редица крайно вредни тенденции и елементи, които познавахме от социалистическата интеграция и от периода на планиране. Излезли от един изкуствен и нереалистичен проект, този на плановата иконимика и на СИВ, много бързо се впуснахме в нов, също в основата си изкуствен и бюрократично планиран проект. Разбира се, голямата част от идеите за присъединяване или връщане към европейската цивилизация имаха своите основания и бяха правилни, но самият начин на изграждане на обединена Европа, бюрократичен и елитарен, беше погрешен. Едва що–годе стабилизиране след първите години на прехода и след въвеждането на паричен съвет, българската нация и нейната енергия беше насочена в посока, която я отклони от базовите принципи на изграждане на едно стопанство, а именно предприемчивост, креативност, труд, спестяване, много усилия за индивидуално усъвършенстване, изграждане на разнообразни социални общности и пр. Тези принципи бяха заменени с нови директиви, нови насоки, с безброй реални и виртуални гаранции, с появата на нова класа - тази на българите, работещи с европроекти и изобщо до европейските институции. ЕС в това число и България, се бюрократизира напълно, а принципите на пазара и гражданското общество бяха практически елиминирани. Основите за дългосрочен растеж и развитие днес са окончателно подкопани и без сериозни промени ЕС не го очаква добро бъдеще. В определен смисъл се потшърди тенденцията на съвременния капитализъм да се бюрократизира, етатизира и антидемократизира... В България имаме един икономист, известния Иван Гешов, който десетина години след Освобождението публикува статията "Чиновнически пролетариат", в която ясно ясно вижда вредните тенденции към бюрократизиране на стопанството, когато българските младежи, вместо да произвеждат и да стават предприемачи, стават слувбогонци. Днес, когато се прибирам в страната, моето впечатление е, че енергията на всички умни и неумни българи се свежда до правенето на проекти, на вземане на ешропари, на разни технологии на отчитане и отбиване на номера, на попълване на бланки и документи, на "мачкане на данни", както казва един инче умен български икономист. Трябва да напомня, че е установено не само теоретично, но и емпирически, че всякакви видове помощи, преразпределителни фондове, безлихвени заеми и прочее не само не са довели до стопански растеж, увеличили са социалното неравенство и социалните конфликти. За това си срува да се позамислим. Аз лично очаквам дъбоки промени и преосмисляне на ЕС и европейската идея. Каквито и да са те, сподер мен ще е изключително труднио на европейската икономика да възстанови своч дългосрочен икономически  тренд отпреди кризата и в този смисъл доходите ще стават все по-ниски. Това обаче не означава, че не е възмовно благосъстоянието да се подобри и без растеж, или да имаме положително развитие без икономически растеж.
Как управленците могат да направят нацията щастлива?
Никак. Само ако станат малко на брой и са постоянно контролирани от гражданското общество. (thumbs up!!!)
Живот в дефицит равносилно ли е на дефицит в живота?
Не. Може да си беден и щастлив, да живееш бедно и добре, щастието, както споменах, е разминаване между очакване и реалност. Безбройните изследвания върху щастието, било то мерено субективно чрез разни анкети, било в парично изражение, показват, че неговите нива не са изобщо корелирани с БВП и с доходите. Трябва да се каже, че през последните години се правят опити да се възстанови мястото на благосъстоянието и на щастието в политическата икономия и иконимикса, за което свидетелстват многобройните публикации, изследователски проекти, различните инициативи и пр.
Икономическата наука се стреми да се върне към своите изконни принципи, където щастието е основен критерий за успешността на стопанското развитие.... Доходът, а впоследствие и БВП, който се появява на относително късен етап от развитието на икономическата наука, чак през 20. век и е проява на паричното и рационално мерене, днес все повече се критикува като крайно опростен и дори вреден индикатор, който не показва степента на човешко развитие. В този смисъл икономическият растеж невинаги, а може би и никога, не е индикатор за икономическото развитие. Развитие е, когато си здрав и си щастлив, защото имаш социално общуване, защото имаш избор, свободен си и пр. Може да имаш развитие без растеж или растеж без развитие, както и да имаш и липса на растеж, и липса на развитие, както е в случая на Европа и България.....

понеделник, 13 август 2012 г.

Защо това пред НДК не е изкуство

След решението недоразумението пред НДК (едно друго недоразумение, но за него друг път) да бъде премахнато, не кой да е, а художници (???) се обявиха срещу неговото разрушаване с основния довод: "Това е изкуство, не го пипайте!".
Е, без да имам диплома по живопис, скулптура или изкуствознание, просто от позицията на човек малко изкушен от изкуството ще приведа поне три аргумента в полза на това, още утре мястото да е празно:
1. Този проект е претупана набързо халтура. В суматохата на предстартовото бързане за историческия конгрес през 81-ва е обявен конкурс за едва ли не няколко дена и след седмица вече са обсъждали проектите. Това творчески търсения, това вдъхновение, няма време за такива старомодни глупости. Е, победителя го виждаме. Можем само да си представяме какво е било качството на отхвърлените проекти...
2. Внушението е сбор от соц-клишета. Започвам да изброявам: При тема 1300 години България ще сложим нещо от великото минало, ще минем през славното настояще и ще завършим със светлото бъдеще. Така, за миналото Кирил и Методи са най-политически коректни, тях ще бутнем в началото. До тях нямаме избор, трябва да сбутаме и някой велик владетел. Там Крум, Симеон, Борис, по-добре да не уточняваме, да вземем нещо останало от проектите за паметника в Шумен и готово. Е издигайки се нагоре трябва да покажем героичната борба за ... за какво? Разбира се - за комунизъм. Тука имаме готова композиция "комунистическа пиета" в България има барем 20 подобни монумента. И на върха на композицията слагаме венеца на мирозданието - съвременния социалистически човек: питекантроп с малка глава и ръце като лопати. Обаче трябва още 1) вяра в светлото бъдеще 2) обем, за да запълним заданието.
Ами правим огромна конструкция, която да е устремена нагоре (ако беше през 60-те на върха щеше да има ракета, но сега сме 80-те, ерго слагаме крило, като символ на ракетата, де). И за да не е празно от другата страна плясваме и няколко клиширани текста - и готовооо.
3. Изпълнението е мизерно, некачествено и бездушно. За да издигнат набързо такава структура на две-на три се сглобява конструкция от винкел, която се облепя със сиви плочки - абсолютна алегория на измислицата, в която живяхме - кухо и болно съдържание и помпозна, напудрена опаковка. Е както и социализма този "паметник" издържа ден до пладне и сам, без никаква чужда помощ се разкапа и саморазруши.
И сега защо на умрял човек да правим изкуствено дишане?
А проф. В. Старчев го разбирам, но не му съчувствам. Той просто не е художник, а халтурчик-занаятчия, sorry. Ако много настоява, да му демонтират скулптурната група и да я сложат в музея на тоталитарното "изкуство" да ходи да си я гледа, да вземе и ръководството на Съюза на художниците. Те Бойко без малко да го обявят за баш-художник, така че захласването по такъв паметник им отива. Да започват професорите да рисуват вампири и мощи, че кръжецът идиоти за това дава пари гьотере.

Иначе художници аз наричам Николай Майсторов, Иван Газдов, Хубен Черкелов... Но това е друга тема.