Има новина!Новото българско кино направи филм за публиката!
Толкова добре звучи, че чак ме е страх да го казвам високо, за да не урочасам доброто начало.
След псевдо-интелектуални пометнати напъни, направени основно заради егото на режисьора и сценариста, смачкани след загубата на държавната ясла и страстно желаещи да ни покажат,колко по-високо стоят от зрителя и колко са неразбрани поради тесногръдието на същия, се появи един филм, който говори с нашия език и ни показва какви комплексари е раждала, ражда и сега българска майка юнашка :)
Романът на Алек Попов е изключително смешна книга, от която наднича тъжно-ухилен Алеко Константиновия призрак и която плачеше да бъде филмирана. Защото героите на филма са всичките около нас. Сивички, безлични администраторчета, вкопчени в сладката държавна служба и заинтересовани основно от далаверката, далеч не от работните си задължения. Хора, които треперят пред висшестоящия, а вътрешно го презират, защото знаят, че и той е същият мизерник като тях, само че на по-високо ниво. А висшестоящият (по точно висшестоящата по чисто семейни заслуги) си е повярвала, че изненадващото и изстрелване във високите етажи изведнъж може да компенсира години образование и възпитание... Все пак се улавям, че въпреки че във филма няма нито един положителен образ, героите са ни някак симпатични, май защото авторите и актьорите са си свършили добре работата.
Надявам се зрителите, забавлявайки се докато гледат филма, да осъзнаят колко нелепо звучат наложили се клишета като "...непреходните ценности на българския гений...", "хилядолетна история... велики владетели... мистерията на българските гласове... ".
Я кажете ми как би ви звучало например "...непреходните ценности на естонския гений..." - nice, a?!
