Какво ще ядем на празника?

Повод за тези разсъждения са отминалите великденски празници, които бяха свързани за повечето българи с обилно наяждане с козунаци, яйца и агнешко и юнашки напивания.

Защо в крайна сметка повечето църковни празници се сведоха до това какво ще ядем?

Загубила всяка връзка с духовността, обрасла в суеверия и безумни ритуали, Българската православна църква не може да предложи на хората, живели десетилетия в безбожие (и продължаващи), нищо по-смислено от кулинарни традиции, между прочем почти всичките езически, свързани с повечето християнски празници. Хората не знаят, а и не им пука много за жертвата и изкуплението на греховете, но и най-малките деца свързват Великден с ядене на яйца и козунаци. По същия начин свързваме Гергьовден с ядене на агне, Никулден - с шаран, Бъдни вечер - с постно, Коледа - с прасе…
В църквите повече се яде (поднася, принася или както там се казва), отколкото се моли: на сватба се яде, на кръщене се яде, на погребение пак се плюска, на помен - и там. За гробища и задушници не е необходимо да отварям дума.

Явно това изобщо не прави впечатление на оялото се и затъпяло православно духовенство, стига да продават достатъчно свещи и да извършват повечко ритуали, че да падат парички. И май няма от какво да се притесняват, по празници пак ще има тълпи "православни скотове"-Ботев цитат! да се бутат в църквата за свещи, върбови клончета и др. Никой вече не знае (а и не му пука) за символиката на един или друг ритуал - всичко се обяснява с универсалното заклинание "за здраве". В тази връзка винаги съм наблюдавал със злорадо удоволствие минаването под плащеницата на Разпети Петък, когато дебели лелки се гъзурчат под масата, а майки прекарват цели колички с бебета отдолу и всичко това е, познахте, ЗА ЗДРАВЕ

А, НАЗДРАВЕ !