Още не всичко е изгубено, или Юлия от Пловдив

Днес в офиса ми влезе Юлия. На 45 години, висока най-много около 1,20 м, с изкривено паякообразно тяло, едва придвижваща се опряна на бастун, но с правилни, даже симпатични черти.
Обясни, че набира дарения за своята операция в Германия, показа решение на ТЕЛК - първа група инвалидност с придружител, с доживотна валидност поради квадрипареза и пр. само това запомних.
И докато колегите оформяха договора за дарение и платежните документи, успях да си поговоря с нея.
Състоянието и е 50% вродено и 50% резултат от неправилно лечение, което започва още от раждането и, когато при израждането и е причинена висока луксация, каквото и да означава. Последвали 4 или 5 операции все с добри намерения, но когато при последната с ваденето на пирон от гръбначния стълб й повредили нервите на краката и окончателно и направили ходенето мъчително упражнение, най-накрая се появила възможност за операция в Германия, с която с 90% сигурност ще коригират гръбначното изкривяване и оправят краката, но това би струвало 120 000 лв.
Та, след като я поразкарвали по инстанции и последно трябвало да се качи пеша! до 4 етаж на МЗ съответната комисия от лекари и заявили, че не могат да помогнат, но ще й издадат "разрешение" ???!!! сама да си търси финансиране.
ОК, взела тя разрешението, но вместо да ходи по фондации, да инициира SMS или FB кампания тя... тръгва из страната да се среща лично с управители на фирми и да набира сама даренията.
И от тук почва позитивната част на разказа.
Обиколила сума ти градове (и села, по нейни думи арендаторите са били най-отзивчиви), срещнала се със сума ти хора и резултатът беше една солидна пачка договори за дарение за различни суми, каза ми от 50 до 1000 лв.
Случвало се и да я излъжат, типичното изплъзване е било "Ще ви пратим сумата по банков път", която сума никога не пристига. Но тя спомена и за русенски председател на кооперация на видима възраст 18-20 години, който дъвчейки дъвка набързо я изслушал и казал, "Дай сметка и след 2 дена ще ти преведа парите"... и ги превел!
Следващо хубаво нещо.
На въпроса ми как се е придвижвала из България, тя ми обясни, че във всеки град има вече "шофьор", който я придружава до фирмите. Таксиджии, които не й искат плащане или взимат много малко. С нощувките е по същия начин. Например вчера и днес управителят на хотел "Арпезос" в Кърджали е предложил да нощува и вечеря безплатно...
И още нещо хубаво.
Юлия е омъжена от 16 години. Съпругът й бил 10 години по-млад, и здрав, и прав. И естествено за това си решение се изпокарал с всички свои роднини. Та той и казал за операцията и нейните митарства "Ако беше заради мен, изобщо не го прави, аз съм си те харесал каквато си".

Ето заради горната история се надявам ,че има надежда за нас. Че българите, специално хората от бизнеса, които имат задачата да движат страната напред, са запазили човешките чувства на солидарност и съпричастност спрямо по-слабите. Бездушието на чиновниците (които живеят от данъците, които плащаме) не ме натъжава, никой не очаква друго от тях.

Единственото тъжно нещо в тази позитивна история е, че хора с дух като на Юлия често са лишени от поколение.

Оттук нататък може само да пожелая късмет на Юлия. Оказа се, че нашето дарение е покрило малката сума, която не е достигала за нужната сума за операцията:)