Седемте Рилски езера са уникален природен феномен, място за преклонение и възхищение към Господ, място където веднага забравяш всякакви злободневни проблеми и се сливаш с благоговение към природата.
Такава спираща дъха възхита изпитвах и аз, когато този уикенд за първи път се качих до Езерата.
Благодарение на спорния нов седалков лифт от хижа Пионерска до хижа Рилски езера успях да спестя много време и /независимо, че тръгнах след работа/ още в петък вечерта да се кача до отправната ни точка за обиколката на Езерата на следващия ден. Така че до събота сутринта бях доволен, че такъв лифт е направен.
На следващия ден твърдо се убедих, че този лифт е истинско престъпление към природата. Улеснявайки масовия достъп до това уникално място, е отворил вратата за превръщането му в бунище. Докато преди лифта качването пак беше възможно, но предвид трудността на изкачването, беше донякъде запазено за ентусиазирани хора със сърце за планината, сега Рилските езера са изложени на нападението на цялата "прогресивна общественост" на Дупница, Сапарева баня, Самоков, както и на половин София и Благоевград.
По принцип уникалните природни забележителности трябва да са достояние на колкото се може хора, за да могат същите да се облагорадяват от срещата и съзерцаването на тази красота. Но когато в конкретния случай говорим за България и средния българин, за съжаление говорим за маса нискокултурни и арогантни индивиди...
Засега пораженията се измерват с повсеместно валящи се фасове и тук-там хартии и празни опаковки (засега!). Оттук нататък започват пикниците, скоро да очакваме скарите и кебапчетата и масовото осиране на това място.
Все пак твърдо отново ще дойда при Езерата. Дано моето предсказание сега се окаже тотална грешка... Дано.
Няма коментари:
Публикуване на коментар