Най-безопасната ?

Тъй като започна разяснителната кампания за референдума относно развитието на ядрената или атомната енергетика чрез нова централа или нови мощности или както и да е, установявам, че цари доста плътна завеса върху всякакви цифри и факти, които биха дали на гражданитев ъзможност за т.нар. "информиран избор", като страните я заместват с пропагандни политически лозунги.
И така, смятам да бъда в полза на хората, които ще прочетат тази и следващите публикации като представя факти, касаещи отделни аспекти на българската ядрена енергетика. Подчертавам българската, защото ще гласуваме за нова централа или реактор в България, а не в Норвегия.
И така, първа тема - безопасността на българските централи. Списъкът на авариите по-долу, касае съществуващата ядрена електроцентрала Козлодуй и се базира на публикации в интернет от официални изявления на ръководството през последните 5-6 години, т.е. които са се промъкнали през цензурата на вътрешнофирмените правила за даване на публична информация.
Коментари не правя, оставям ви сами да направите своите изводи.

23. октомври 2012 г. - Реакторът на VI блок е спрян поради авария -
                                      отказ на управлението на
                                      турбогенератора на блока

07. юли 2012             - VI блок е спрян поради авария в турбо-
                                      генератора

26. май 2012              - Аварийно изключване на VI блок.
                                      Ръководството на централата уведомява,
                                      че са установени причините и проблемът
                                      е отстранен.
                                      Подробности относно естеството на проблема
                                      не са посочени.

28. април 2011           - Авария в V блок. При разуплътняване на
                                      елементи от първия контур на реактора е
                                      регистрирано повишаване на нивото на
                                      радиоактивни газове в херметичната зона
                                      на блока.

20. октомври 2010    - 31 от общо 61 тръби на защитния механизъм
                                     се оказали дефектни. До авария не се е
                                     стигнало, защото блокът е бил в планов
                                     ремонт.

22. март 2010            - VI блок е изключен след задействане на
                                     защитата на турбогенератора. Причина е късо
                                     съединение във веригата за управление на
                                     турбо генератора.

? ранна пролет 2010 - Според изявление на БСП в края на зимата е
                                     имало авария в VI блок, която е задействала
                                     редукционната установка на блока. Причина са
                                     дефектирали охлаждащи тръби. Информацията
                                     за аварията е била покрита. (Включвам
                                     и този случай, защото БСП са най-ярките
                                     апологети на атомната енергия и най-малко
                                     имат интерес да лъжат за аварии в АЕЦ,
                                     по-скоро обратното).

10. април 2008         - Отклонение на показателите за чистотата на
                                    водата в кондензатора на турбината на V блок.
                                    Мощността на блока е намалена за устано-
                                    вяване и отстраняване на пропуска на вода.

02. септември 2007 - V блок е изключен аварийно поради авария
                                    в генератора.

07. октомври 2006  - Ръководството на АЕЦ съобщава за повишен
                                   радиационен фон в VI блок (20 пъти над
                                   нормата). Причината е пробив на тръбопровод.
                                   Съобщението е направено 2 дни след
                                   инцидента.

1. март 2006            - Авария на охлаждаща помпа на реактора е
                                   довела до аварийно изключване на V блок.
                                   Информацията за инцидента е спомената и в
                                   дипломатически доклад на посланик Байърли.

Не рових повече, за да търся по-стари публикации.

В случай на реализация, новата ядрена мощност ще бъде оперирана и поддържана от същия екип, който досега поддържа V и VI блок (вариант Козлодуй) или от нов екип, обучен от същите специалисти (Белене).

Още не всичко е изгубено, или Юлия от Пловдив

Днес в офиса ми влезе Юлия. На 45 години, висока най-много около 1,20 м, с изкривено паякообразно тяло, едва придвижваща се опряна на бастун, но с правилни, даже симпатични черти.
Обясни, че набира дарения за своята операция в Германия, показа решение на ТЕЛК - първа група инвалидност с придружител, с доживотна валидност поради квадрипареза и пр. само това запомних.
И докато колегите оформяха договора за дарение и платежните документи, успях да си поговоря с нея.
Състоянието и е 50% вродено и 50% резултат от неправилно лечение, което започва още от раждането и, когато при израждането и е причинена висока луксация, каквото и да означава. Последвали 4 или 5 операции все с добри намерения, но когато при последната с ваденето на пирон от гръбначния стълб й повредили нервите на краката и окончателно и направили ходенето мъчително упражнение, най-накрая се появила възможност за операция в Германия, с която с 90% сигурност ще коригират гръбначното изкривяване и оправят краката, но това би струвало 120 000 лв.
Та, след като я поразкарвали по инстанции и последно трябвало да се качи пеша! до 4 етаж на МЗ съответната комисия от лекари и заявили, че не могат да помогнат, но ще й издадат "разрешение" ???!!! сама да си търси финансиране.
ОК, взела тя разрешението, но вместо да ходи по фондации, да инициира SMS или FB кампания тя... тръгва из страната да се среща лично с управители на фирми и да набира сама даренията.
И от тук почва позитивната част на разказа.
Обиколила сума ти градове (и села, по нейни думи арендаторите са били най-отзивчиви), срещнала се със сума ти хора и резултатът беше една солидна пачка договори за дарение за различни суми, каза ми от 50 до 1000 лв.
Случвало се и да я излъжат, типичното изплъзване е било "Ще ви пратим сумата по банков път", която сума никога не пристига. Но тя спомена и за русенски председател на кооперация на видима възраст 18-20 години, който дъвчейки дъвка набързо я изслушал и казал, "Дай сметка и след 2 дена ще ти преведа парите"... и ги превел!
Следващо хубаво нещо.
На въпроса ми как се е придвижвала из България, тя ми обясни, че във всеки град има вече "шофьор", който я придружава до фирмите. Таксиджии, които не й искат плащане или взимат много малко. С нощувките е по същия начин. Например вчера и днес управителят на хотел "Арпезос" в Кърджали е предложил да нощува и вечеря безплатно...
И още нещо хубаво.
Юлия е омъжена от 16 години. Съпругът й бил 10 години по-млад, и здрав, и прав. И естествено за това си решение се изпокарал с всички свои роднини. Та той и казал за операцията и нейните митарства "Ако беше заради мен, изобщо не го прави, аз съм си те харесал каквато си".

Ето заради горната история се надявам ,че има надежда за нас. Че българите, специално хората от бизнеса, които имат задачата да движат страната напред, са запазили човешките чувства на солидарност и съпричастност спрямо по-слабите. Бездушието на чиновниците (които живеят от данъците, които плащаме) не ме натъжава, никой не очаква друго от тях.

Единственото тъжно нещо в тази позитивна история е, че хора с дух като на Юлия често са лишени от поколение.

Оттук нататък може само да пожелая късмет на Юлия. Оказа се, че нашето дарение е покрило малката сума, която не е достигала за нужната сума за операцията:)

Благосъстояние без растеж

Проф. Николай Неновски е редовен професор в университета "Жул Верн" в Амиен и УНСС и изследовател към ICER - Торино. Бивш член на управителния съвет на БНБ. Интервю на сп. "Manager"

Господин Неновски, отдавна живеете в Европа. С какво българинът измерва качеството си на живот и с какво - еворпеецът? Съществуват ли прилики, къде са разликите?
Има много общи между западноевропееца и българина. Като цяло те се вълнуват от сходни проблеми и в днешния информационен свят предпочитанията и потребностите се синхронизират бързо. Но трябва да се има предвид, че в страните от Западна Европа съществуват различни социални общности, групи и малцинства, които имат различен начин на живот - същото в по-малка степен важи и за България. Въпреки тенденциите към уеднаквяване в резултат от минали практики и институционално наследство може да се каже, че българинът е значително по-примитивен и държи повече на материалните блага, защото е по-беден, и това е разбираемо.
Средният европеец се грижи повече за здравето си и повече спортува. Духовното потребление на българина е значтелно по-слабо, но пак казвам - това е относително.
Безспорно качеството на живот на българина се подобри съществено през последните 23 години. Защо обаче той продължава да се чувства неудовлетворен?
Неудовлетворението, чувството на потиснатост и нещастие като цяло може да се дефинират като разминаване между това, което искаш и мислиш, че си, между оценката, която имаш за себе си, и тази, която ти дават другите, между това, което имаш и искаш и мислиш, че заслужаваш.
Например искаш да си богат, а си беден, искаш да си висок, а си нисък, искаш да си строен, а си нисък и дебел, искаш да си смел, а сис страхлив, искаш да си с коса, а си плешив, искаш хората да си мислят, че си умен и интересен, а те те мислят за глупав и скучен, и пр. И тъй като българите са склонни към унищожение на всякаква индивидуалност и разнообразие, било то в материално или интелектуалноотношение, разнообразие, което, щем не щем се появи след 1990 г., то и чувството на неудовлетвореност  нарасна. Оттук завистта и честото клеветене, предателствата, като цяло мерзостта, които са добре анализирани по друг повод от Владимир Свнтила. Днес неудовлетвореността идва и от сравняването с други сгтрани и народи, където българите често пътуват.
От кои социално-икономически условия българинът има най-големи основания да се чувства неудовлетворен - икономическа ситуация, жизнен стандарт, равнище на доходите, жилищни условия, качество на публичните услуги?
Моето лично мнение е, че честничт българинима основание най-вече да се възмути и разбунтува от процесите в българското общество. Защото той е потиснат и експлоатиран от новата посткомунистическа олигархия, от постоянно появяващи се политически групировки и банди, от държавните чиновници, от евробългарите, както и от разни интелектуални подобия, които се стремят да го довършат чрез ясно обслужване на чужди интереси или пропагандиране на пасивност и обреченост. Ако трябва да се върнем към материалната страна, то категорично на първо място идва гигантското разрушаване на здравната система. Публичните услуги са на изключително ниско равнище. Но пак повтарям, най-големият проблем е липсата на изява на обикновения и предприемчив българин, тъй като чрез различни механизми, в това число  държавни и политически,  той е ограничен, регулиран, корумпиран и пак повтарям - ограбван. Това, което се наблюдава, няма нищо общо с едно пазарно и либерално стопанство, това си е тип държавен олигархичен капитализъм.
Имате ли усещането, че поколението, към което принадлежите и вие, плати прекалено висока цена за прехода, реформите, членството в ЕС? И че тази цена отива на вятъра, ако не сте подсигурили благосъстоянието на следващите поколения?
Да, още повече че още от самото начало философията на евроинтеграцията и българското членство съдържаше редица крайно вредни тенденции и елементи, които познавахме от социалистическата интеграция и от периода на планиране. Излезли от един изкуствен и нереалистичен проект, този на плановата иконимика и на СИВ, много бързо се впуснахме в нов, също в основата си изкуствен и бюрократично планиран проект. Разбира се, голямата част от идеите за присъединяване или връщане към европейската цивилизация имаха своите основания и бяха правилни, но самият начин на изграждане на обединена Европа, бюрократичен и елитарен, беше погрешен. Едва що–годе стабилизиране след първите години на прехода и след въвеждането на паричен съвет, българската нация и нейната енергия беше насочена в посока, която я отклони от базовите принципи на изграждане на едно стопанство, а именно предприемчивост, креативност, труд, спестяване, много усилия за индивидуално усъвършенстване, изграждане на разнообразни социални общности и пр. Тези принципи бяха заменени с нови директиви, нови насоки, с безброй реални и виртуални гаранции, с появата на нова класа - тази на българите, работещи с европроекти и изобщо до европейските институции. ЕС в това число и България, се бюрократизира напълно, а принципите на пазара и гражданското общество бяха практически елиминирани. Основите за дългосрочен растеж и развитие днес са окончателно подкопани и без сериозни промени ЕС не го очаква добро бъдеще. В определен смисъл се потшърди тенденцията на съвременния капитализъм да се бюрократизира, етатизира и антидемократизира... В България имаме един икономист, известния Иван Гешов, който десетина години след Освобождението публикува статията "Чиновнически пролетариат", в която ясно ясно вижда вредните тенденции към бюрократизиране на стопанството, когато българските младежи, вместо да произвеждат и да стават предприемачи, стават слувбогонци. Днес, когато се прибирам в страната, моето впечатление е, че енергията на всички умни и неумни българи се свежда до правенето на проекти, на вземане на ешропари, на разни технологии на отчитане и отбиване на номера, на попълване на бланки и документи, на "мачкане на данни", както казва един инче умен български икономист. Трябва да напомня, че е установено не само теоретично, но и емпирически, че всякакви видове помощи, преразпределителни фондове, безлихвени заеми и прочее не само не са довели до стопански растеж, увеличили са социалното неравенство и социалните конфликти. За това си срува да се позамислим. Аз лично очаквам дъбоки промени и преосмисляне на ЕС и европейската идея. Каквито и да са те, сподер мен ще е изключително труднио на европейската икономика да възстанови своч дългосрочен икономически  тренд отпреди кризата и в този смисъл доходите ще стават все по-ниски. Това обаче не означава, че не е възмовно благосъстоянието да се подобри и без растеж, или да имаме положително развитие без икономически растеж.
Как управленците могат да направят нацията щастлива?
Никак. Само ако станат малко на брой и са постоянно контролирани от гражданското общество. (thumbs up!!!)
Живот в дефицит равносилно ли е на дефицит в живота?
Не. Може да си беден и щастлив, да живееш бедно и добре, щастието, както споменах, е разминаване между очакване и реалност. Безбройните изследвания върху щастието, било то мерено субективно чрез разни анкети, било в парично изражение, показват, че неговите нива не са изобщо корелирани с БВП и с доходите. Трябва да се каже, че през последните години се правят опити да се възстанови мястото на благосъстоянието и на щастието в политическата икономия и иконимикса, за което свидетелстват многобройните публикации, изследователски проекти, различните инициативи и пр.
Икономическата наука се стреми да се върне към своите изконни принципи, където щастието е основен критерий за успешността на стопанското развитие.... Доходът, а впоследствие и БВП, който се появява на относително късен етап от развитието на икономическата наука, чак през 20. век и е проява на паричното и рационално мерене, днес все повече се критикува като крайно опростен и дори вреден индикатор, който не показва степента на човешко развитие. В този смисъл икономическият растеж невинаги, а може би и никога, не е индикатор за икономическото развитие. Развитие е, когато си здрав и си щастлив, защото имаш социално общуване, защото имаш избор, свободен си и пр. Може да имаш развитие без растеж или растеж без развитие, както и да имаш и липса на растеж, и липса на развитие, както е в случая на Европа и България.....

Защо това пред НДК не е изкуство

След решението недоразумението пред НДК (едно друго недоразумение, но за него друг път) да бъде премахнато, не кой да е, а художници (???) се обявиха срещу неговото разрушаване с основния довод: "Това е изкуство, не го пипайте!".
Е, без да имам диплома по живопис, скулптура или изкуствознание, просто от позицията на човек малко изкушен от изкуството ще приведа поне три аргумента в полза на това, още утре мястото да е празно:
1. Този проект е претупана набързо халтура. В суматохата на предстартовото бързане за историческия конгрес през 81-ва е обявен конкурс за едва ли не няколко дена и след седмица вече са обсъждали проектите. Това творчески търсения, това вдъхновение, няма време за такива старомодни глупости. Е, победителя го виждаме. Можем само да си представяме какво е било качството на отхвърлените проекти...
2. Внушението е сбор от соц-клишета. Започвам да изброявам: При тема 1300 години България ще сложим нещо от великото минало, ще минем през славното настояще и ще завършим със светлото бъдеще. Така, за миналото Кирил и Методи са най-политически коректни, тях ще бутнем в началото. До тях нямаме избор, трябва да сбутаме и някой велик владетел. Там Крум, Симеон, Борис, по-добре да не уточняваме, да вземем нещо останало от проектите за паметника в Шумен и готово. Е издигайки се нагоре трябва да покажем героичната борба за ... за какво? Разбира се - за комунизъм. Тука имаме готова композиция "комунистическа пиета" в България има барем 20 подобни монумента. И на върха на композицията слагаме венеца на мирозданието - съвременния социалистически човек: питекантроп с малка глава и ръце като лопати. Обаче трябва още 1) вяра в светлото бъдеще 2) обем, за да запълним заданието.
Ами правим огромна конструкция, която да е устремена нагоре (ако беше през 60-те на върха щеше да има ракета, но сега сме 80-те, ерго слагаме крило, като символ на ракетата, де). И за да не е празно от другата страна плясваме и няколко клиширани текста - и готовооо.
3. Изпълнението е мизерно, некачествено и бездушно. За да издигнат набързо такава структура на две-на три се сглобява конструкция от винкел, която се облепя със сиви плочки - абсолютна алегория на измислицата, в която живяхме - кухо и болно съдържание и помпозна, напудрена опаковка. Е както и социализма този "паметник" издържа ден до пладне и сам, без никаква чужда помощ се разкапа и саморазруши.
И сега защо на умрял човек да правим изкуствено дишане?
А проф. В. Старчев го разбирам, но не му съчувствам. Той просто не е художник, а халтурчик-занаятчия, sorry. Ако много настоява, да му демонтират скулптурната група и да я сложат в музея на тоталитарното "изкуство" да ходи да си я гледа, да вземе и ръководството на Съюза на художниците. Те Бойко без малко да го обявят за баш-художник, така че захласването по такъв паметник им отива. Да започват професорите да рисуват вампири и мощи, че кръжецът идиоти за това дава пари гьотере.

Иначе художници аз наричам Николай Майсторов, Иван Газдов, Хубен Черкелов... Но това е друга тема.

Kакво става ?

Какво става с мен?
Вече спрях да пиша?
Нима съм затъпял?

ЧАКАМ С НЕТЪРПЕНИЕ ВАШИТЕ СМС-И

Започна отново шоу-бизнеса, маскиран зад благородни каузи.
Всяка вечер от екрана ни облъчват със сърцераздирателни репортажи за изоставени деца и ни призовават да дарим пари под формата на смс-и, за да може някой друг да направи това, което държавата трябва да прави, но не прави.
По принцип такива инициативи са похвални, ако разбира се постъпленията отиваха в пълна степен за обявените каузи.
Едно нещо обаче убягва от погледите на наивните зрители,които с най-добри намерения подкрепят с смс-и своите фаворити от шоуто...
А то е, че тайничко държавата ще си дръпне точно 31% от ВАШИТЕ пари, т.е. парите които принадлежат на децата и които Вие така безкористно дарявате.
Проста сметка:
Един смс струва 1,20 лв. сума, в която е включен 20% ДДС.
Така още при даряването хазната прибира 20% от всеки дарен лев.
Дотук добре... ако оставаше само с това.
Даже да приемем, че чистата събрана сума нацяло ще бъде използвана за определена кауза, без продуценти, мобилни оператори и кой ли не да си вземе своето, и парите бъдат използвани за закупуване на активи (строителство на домове, закупуване на техника) или консумативи (храна, лекарства, играчки и пр.) при всяка покупка хазната отново си взема част под формата на 20% ДДС върху стойността на покупките...
Така от Вашите 1,20 лв. за каузата ще отидат точно 83 стотинки. Разликата от 37 стотинки не изглежда ча-а-а-к толкова голяма, но при събрана сума от 1 милион и 200 хиляди лева сумата от 370 хиляди лева, която държавата ще си прибере и вместо на децата ще даде на алчни милиционери, мързеливи и груби чиновници, корумпирани съдии, прокурори, депутати, митничари и пр. и пр. никак не изглежда незначителна.
Така че ако някой иска наистина да направи добро, нека не го прави със смс-и, а просто да дари парите директно или даже под формата на предмети или храна. Така поне ограбената сума от държавата ще бъде само 20%... или даже 0% ако успеете да ги купите без касова бележка и без ДДС.
Съжалявам, че подтиквам хора да не спазват закона, но над закона (поне за мен) има морални норми, които ни отличават от животните и машините.

Нещо свежо

Има новина!
Новото българско кино направи филм за публиката!
Толкова добре звучи, че чак ме е страх да го казвам високо, за да не урочасам доброто начало.
След псевдо-интелектуални пометнати напъни, направени основно заради егото на режисьора и сценариста, смачкани след загубата на държавната ясла и страстно желаещи да ни покажат,колко по-високо стоят от зрителя и колко са неразбрани поради тесногръдието на същия, се появи един филм, който говори с нашия език и ни показва какви комплексари е раждала, ражда и сега българска майка юнашка :)
Романът на Алек Попов е изключително смешна книга, от която наднича тъжно-ухилен Алеко Константиновия призрак и която плачеше да бъде филмирана. Защото героите на филма са всичките около нас. Сивички, безлични администраторчета, вкопчени в сладката държавна служба и заинтересовани основно от далаверката, далеч не от работните си задължения. Хора, които треперят пред висшестоящия, а вътрешно го презират, защото знаят, че и той е същият мизерник като тях, само че на по-високо ниво. А висшестоящият (по точно висшестоящата по чисто семейни заслуги) си е повярвала, че изненадващото и изстрелване във високите етажи изведнъж може да компенсира години образование и възпитание... Все пак се улавям, че въпреки че във филма няма нито един положителен образ, героите са ни някак симпатични, май защото авторите и актьорите са си свършили добре работата.

Надявам се зрителите, забавлявайки се докато гледат филма, да осъзнаят колко нелепо звучат наложили се клишета като "...непреходните ценности на българския гений...", "хилядолетна история... велики владетели... мистерията на българските гласове... ".
Я кажете ми как би ви звучало например "...непреходните ценности на естонския гений..." - nice, a?!

FREAK SHOW

Започна новия сезон на Биг Брадър! Този път със семейства!
И деца!
Преди започването на шоуто предвид протестите на неправителствени организации за включването на деца, продуцентите се скъсаха да обясняват как всъщност искат да направят социален експеримент, като шоуто ще даде един вид разрез на средното българско семейство, на ценностната му система, ежедневните проблеми и т.н. и т.н. Че даже накрая даже да се направели изводи ...
Вчера проследих началото на шоуто и тъй като съм запознат до известна степен със статистиката, направих бърз анализ и в мен се породи известно съмнение и объркване.
Според кастинга на продуцентите българското семейно общество, като извадим децата се състои от:
10% пенсионери,
20% безработни (в нашия случай специално говорим за Нежелаещи да се занимават с работа),
40% които твърдят, че работят (по-скоро се занимават) нещо - продавач, барман, таксиджия, погребален агент, сервитьор(ка) и неизвестно какъв собствен бизнес,
15% които си изкарват прехраната чрез телата си (стриптизьорка, сервитьорка с консумация, модел...)
90% пушачи,
70% които не са чели книга през живота си
... не ми се продължава с анализа.
Ами щом това е средностатистическото българско семейство, моето какво е? В какъв процент попада моето семейство от работещи висшисти с 2 деца, които не се бият, обиждат и унижават, четат книги, говорят чужди езици, уважават родителите си? Сигурно попадаме в границите на статистическата грешка.
А може би пък не сме истински българи..?

Интересно ми е все пак моделът на семействата на продуцентите с кои семейства от тази представителна извадка съвпада? И семейството на Ники Кънчев също.

И ИЗВЕДЕТЕ ВЕДНАГА ДЕЦАТА ОТ ТОВА ШОУ!!!

Коалиция на задниците

Как бихте нарекли шофьора, който вози семейството си и кара с 200 км/ч, а баща който бие децата си, а плувец, който пикае в басейна пълен с други хора включително деца?

Ако това са типажи, на които симпатизирате вие сте истински българин-пушач.

Плахия опит на едни хора да се доближим до просветения свят е на път отново да бъде стъпкан с калта от грубия и нетолерантен среден българин, изпратил в парламента точно такива като себе си.

Така разбрах, че днес пушаческото лоби в Народното събрание събират подписи за отменяне на забраната за пушене на обществени места, включително ресторанти, кафенета и т.н.

Честно, досега не чух от тези задници (sorry, нямам друг начин по който да ги нарека, т.е. имам но не искам да използвам тези думи) някакво резонно обяснение освен това, че щял бил да пострада бизнеса на кафенета и ресторанти.

Тия същите,които мрънкат, че България се е превърнала в дестинация за клошари изваждат аргумента, че ако не дадем на западните клошари евтин алкохол и възможност да пушат нашият туризъм ще умре. Е, с такива закрилници нашият роден тОризАм дълго ще изкара, а пък хората, които търсят обслужване, природа и чистота да ходят в Турция, пука им на нашите задници.

И освен това какво да им пука на задниците за останалите хора, включително и деца, които трябва да дишат тютюневия дим навсякъде? Важното е ТЕ да имат рахата да запалят цигара, две, три, кутия.

Ех, и аз се бях заблудил, че вече сме тръгнали да ставаме цивилизовани хора....

Честито Рождество Христово !

До тук с поздравите.

Снегът се стопи и това, което милостиво беше покрил, отново излезе наяве ...

Добре дошли отново в кочината :(

Малко смях преди празниците (ама май е тъжен...)

Ето откъс от една статия, която днес прочетох в dir.bg:

Гордото заглавие гласи:

"С влак до Бургас - вече за под 6 часа"

П0-надолу продължават с гордост, че ...

"След въвеждането в експлоатация на участъка Пловдив-Първомай-Димитровград и ремонта на участъка между гарите Калотина - Драгоил - Драгоман, се наблюдава увеличение на скоростта на международните бързи влакове и достигане на средна скорост до 61,28 км/ч (!!!). Бързите влакове се движат със среда техническа скорост 66,32 км/ч (???!!! :((( )..."

Бедни, бедни TGV, Eurostar и други подобни "бързи" влакове, кога ще ни стигнете !

Летище "Враждебна" София, България

Днес прочетох, че някой бил поел инициатива за смяна на името на софийското летище от "Враждебна" с някакво друго, защото не било комфортно вратата на България към външния свят да е "враждебна", т.е. неприветлива.

Явно на въпросните инициативни граждани не им се е случвало никога да излитат или кацат на Софийското летище. Ако беше им се случвало, изобщо нямаше да им дойде в главата да търсят друго име на това летище.

По-скоро може да се обяви награда за този, който успее да документира УСМИХНАТО ЛИЦЕ! на някой от служителите на летището.

По намръщени физиономии аерогарата може да си съперничи само с данъчните служби и болниците. От чек-ин-а през проверката на сигурността, граничния контрол, та до влизането в самолета човек може да види само намусени, в най-добрия случай безкрайно отегчени физиономии. Ако пък е пристигащ, ще има възможност да се наслади и на нечовешката физиономия на таксиджията.

Не, не, не пипайте "Враждебна", по-подходящо име и с Google да търсите, пак няма да намерите!

След 23 години

Това, което виждате е портала на поделение 22120 в Симеоновград, известно още като "Черния полк". Зад тази врата изгубих две години от младостта си - може би най-хубавия период, който има човек.
Между 1984 и 1986 бях войник в Симеоновградския полк и този портал гледан отвътре беше свързан с надежда и очакване да минем за последно през него, а отвън нашите близки хора също ни очакваха да се появим за кратките моменти на свижданията.
Честно казано последното, което мога да кажа за службата тук е че беше лека, даже най-после излизайки ми се искаше да взема един камък и да го хвърля зад себе си, за да не се върна никога тук.
И наистина повече от 20 години не бях стъпвал в това място. Освен това преди няколко години полкът беше разформирован...
Но миналата седмица, пътувайки от Стара Загора нарочно се отклоних от пътя, за да мина през Симеоновград. Странно чуство ме обзе като наближавах градчето, почти не се удивих, че изобщо не се затрудних да намеря пътя към поделението, направих само тази снимка отвън (макар и закрито районът се охраняваше и достъпът вътре беше забранен) и после реших да се завъртя из градчето.
Отдавна някаква гледка на български град или село не ме беше натъжавала така. Градчето беше напълно умряло! Явно в миналото животът на това място е бил 90% свързан с военните и сега, когато тях ги няма, изчезва и смисълът (а и препитанието) на всички хора,които са ги обслужвали. Хотел на 5-6 етажа, Военен клуб и други постройки са тотално изоставени, с изпочупени прозорци и олющена мазилка. Улиците са тотално разкопани, къщите и блоковете (бившите блокове на военните) са грохнали и олющени, с една дума - разруха.

Завъртях волана и възможно най-бързо се изнесох от това трагично място.
Не ходете там! Аз също повече няма да стъпя.

Изобщо несмешен плач 2

Много се надявах предишният ми постинг да остане последен и повече да не се занимавам с темата за българската православна църква, но уви, не би.
Случи се нелепа трагедия с невинни наши сънародници по вина на всепроникващата балканска немарливост, безхаберие, мързел и некоректност изразяваща се с крилатата фраза "Ако мине" - ако мине да направим тука една тънка екскурзийка, ако мине да накараме хората да спят едната вечер в автобусите, ако мине да им сменим хотела с по-ниска категория, ако мине да вземем тоя евтин стар кораб, когото ако мине са го пуснали да плава и т.н. и т.н.
И ето че в общия хор на лешоядите, които заръфаха труповете на удавниците за по-висок политически и медиен рейтинг с остър фалшив фалцет се включи и прословутия пловдивски епископ Николай - личност крайно противна и лицемерна. Същият си позволи да припише инцидента на Божията отмъстителност, който е пратил нещастието като наказание за концерта на Мадона.
Този юродив божи служител, поставен на този висш църковен пост от подобни нему си позволи официално такова драстично богохулство, отричайки висшата справедливост присъща на нашия Създател. Който се съмнява, да прочете още в първа книга "Битие" за наказанието над Содом и Гомор и да ми каже защо Лот бива пощаден и спасен, а не е изгорял покрай сухото.
Бих възкликнал "Боже, прости му,той не знае какво върши", но не съм толкова всеопрощаващ като Иисус Христос. Напротив, в мен бушува негодувание от подигравката на тоя лицемерен талибан с паметта на възрастните женици от Пирдоп, Златица, Челопеч и село Антон, които нито са присъствали на концерта, даже може би не харесват Мадона, но според него са наказани именно затова, а чрез тях директно техните близки, които вероятно също не са били на концерта и чак накрая по далечна и индиректна връзка може би останалите българи, сред които 55 хиляди са били на концерта.
Виж за тези думи искам и ще се помоля Бог да го накаже, ако всъщност вече не го е сторил, отнемайки му разума...
Чакам обаче становище от Светия синод!?

Смешен плач

Мине, не мине време и нашата мила православна църква даде признак за живот и то вземе че го направи по най-нелепия начин.
Сега поводът да извади на показ трупа си и да му размаха ръцете, като помаха като жив е предстоящият концерт на Мадона.
Нашето духовенство, милото, се загрижило,че концерта на Мадона бил нещо неморално, което развращавало (кого?!?!) и най-вече се бил провеждал на датата, когато църквата чества (гледайте терминологията - чества - сигурно празнува?!) обезглавяването на Св. Йоан Кръстител.
Да сте чули нашата църква да каже нещо относно войната по пътищата, отнемаща ежедневно човешки животи?
Или може би е вдигнала глас да критикува разврата заливащ ни от масовото софт-порно, известно още като поп-фолк?
Или нещо по повод корупция, престъпност, наркотици? -
Проблеми, които вълнуват всеки българин с гражданско чувство, да ама изобщо не вълнуват нашата църква.
Виж Мадона, ех, дайте тая тема например на православния талибан Епископ Николай, за да заклеймява с пяна на уста разложението, на което ще е подложено горкото българско православно стадо. Той иначе уж не е гледал концерт на Мадона (как така, греховно е!) ама е против - ей така чул отнякъде че било развратно шоу. Или все пак е гледал, и пак и пак и пак? Или може би тази активност е отговор на подобен протест на полски духовници, демек "ние да не сме по-така от католиците"?
Байно, ако сте толкова против, съберете духовници и вярващи миряни и застанете пред стадион "Васил Левски" в деня на концерта. Носете икони,хоругви, раздавайте листовки, говорете с хората, аз ще бъда там с цялото си семейство и бих си поговорил с вас. Все ми се струва обаче, че няма да доживея да видя такова нещо.
Съжалявам, може би съм твърде рязък, даже груб, но ми е болно. Православен християнин съм по кръщение, но по-важно е че съм вярващ. Понякога искам да потърся опора в църквата, но пропадам в празно бездуховно пространство и напоследък все ми се налага да се оправям сам и сам да търся пътя към Бога. Стигнах дотам, че вече с неудоволствие влизам в православен храм.
Иначе нашата православна църква я търсете за друго - кръщенета, сватби, освещаване на офиси, продажба на свещи (ех ти свещоливнице, колко вой,колко бради скубахме заради теб...), търговия с църковни имоти и прочие "богоугодни" дела.
А, да не забравя - и за Тигре, Тигре ...

До Рилските Езера и обратно със смесени чувства

Седемте Рилски езера са уникален природен феномен, място за преклонение и възхищение към Господ, място където веднага забравяш всякакви злободневни проблеми и се сливаш с благоговение към природата.
Такава спираща дъха възхита изпитвах и аз, когато този уикенд за първи път се качих до Езерата.
Благодарение на спорния нов седалков лифт от хижа Пионерска до хижа Рилски езера успях да спестя много време и /независимо, че тръгнах след работа/ още в петък вечерта да се кача до отправната ни точка за обиколката на Езерата на следващия ден. Така че до събота сутринта бях доволен, че такъв лифт е направен.

На следващия ден твърдо се убедих, че този лифт е истинско престъпление към природата. Улеснявайки масовия достъп до това уникално място, е отворил вратата за превръщането му в бунище. Докато преди лифта качването пак беше възможно, но предвид трудността на изкачването, беше донякъде запазено за ентусиазирани хора със сърце за планината, сега Рилските езера са изложени на нападението на цялата "прогресивна общественост" на Дупница, Сапарева баня, Самоков, както и на половин София и Благоевград.

По принцип уникалните природни забележителности трябва да са достояние на колкото се може хора, за да могат същите да се облагорадяват от срещата и съзерцаването на тази красота. Но когато в конкретния случай говорим за България и средния българин, за съжаление говорим за маса нискокултурни и арогантни индивиди...

Засега пораженията се измерват с повсеместно валящи се фасове и тук-там хартии и празни опаковки (засега!). Оттук нататък започват пикниците, скоро да очакваме скарите и кебапчетата и масовото осиране на това място.

Все пак твърдо отново ще дойда при Езерата. Дано моето предсказание сега се окаже тотална грешка... Дано.

СТАРЦИ РАЗБОЙНИЦИ

В последните години се утвърди своего рода традиция в България да концертират групи, които са преминали зенита на кариерата си някъде преди 15-20 години.

Типичен пример са концертите в Каварна, през което градче минаха такива рок-динозарзи (но не вкаменелости!) като Ronnie James Dio, Alice Cooper, Deep Purple, Whitesnake, Scorpions...

Но думата ми е за следното: Въпреки изминалото време и позастарелите им фенове мощта на изпълненията на тези групи е невероятна! Малко нови групи могат да изнесат такова уникално шоу като 5 часовия концерт на Manowar. Не ми се струва вероятно и някоя много модерна група или изпълнител да запълни така стадион Локомотив както Black Sabbath през 2005...

Същата емоция изживях и на тазгодишния Kaliakra Rock Fest в Каварна на концерта на Scorpions. Всички се убедиха, че възрастта няма значение, талантът и енергията - те имат значение! След AC/DC по-рано, този концерт запълни моята картина за рок-година 2009.

Не зная дали причината за уникалните пърформанси на старите групи е рутината и професионално шлифованото през годините шоу (още повече, сега музиканите спазват много по-здравословен режим предвид възрастта си и почти няма вероятност да излязат на сцената пияни като кирки) или еуфорията от наистина ентусиазираният прием от нашите фенове, но тези старчета не отстъпват по никакъв начин на своите по-млади колеги.

Жалко е, че по-рано или по-късно за повечето групи, които обичам, шоуто ще свърши,но докато те имат сили да излизат на сцената, аз ще съм долу и ще крещя.

Вервайте си, гласът има сила!

Миналите избори убедително дадоха най-важния аргумент за ползата от гласуването, а именно че ТВОЯТ ГЛАС ИМА ЗНАЧЕНИЕ !
След тези избори надявам се, много хора си повярваха, че от техния глас зависи много, въпреки вредните и тъпи заклинания да не гласуват, защото - видите ли - от това няма никакъв смисъл. Нека има отегчени, отвратени, неинтересуващи се от политика, но това не може и не бива да бъде агрумент за негласуване.
Вече за никого не е тайна, че и масовостта на гласуването и смазващият резултат за ГЕРБ не дойде от това, че всички гласуващи толкова вярват и обичат ГЕРБ и Бойко, а защото им писна от гаврата на досегашните управляващи с гражданското общество. И така хората гласуваха за промяна, а за момента рационалните очаквания за промяна са свързани с партията, която събира най-много привърженици, в случая ГЕРБ.
Масовото гласуване обърка сметките на всички мишоци, които традиционно имат отношение към гражданите като към стадо, което трябва да бъде целенасочено затъпявано, за да бъде лесно купено за 20-30 лв., а след това доено и стригано докато кротко блее с оцъклен поглед. Същото оцъклено изражение сега видях у бившите управляващи по време на следизборните прес-конференции. Пожелавам на новите управляващи да си запазят записите от прес-конференциите на БСП и ДПС и от време на време да си ги гледат, за да им напомнят, че ако се изкушат да вървят по техния път, може да се сдобият и те с такива погледи на следващите избори.

Някои неща са само за мъже

Този рекламен слоган може на някого да звучи претенциозно, но предвид факта, че "мъжете сме от Марс, а жените от Венера" е абсолютно верен без същевременно да накърнява равноправието, което жените са си извоювали с много настоятелност в течение на годините.
За разлика от жените, които биха желали да са неотменна част от мъжкия живот, струва ми се, че мъжете изобщо не горим от желание да бъдем част от всяка минута от женския такъв.
Обратно, стремим се (доколкото е възможно и най-вече доколкото милите ни жени ни разрешават :) ) да запазим известен препикан периметър, в който само ние да имаме достъп.
Такива зони са ловните дружинки, неделните мачлета и други подобни.
Целият този увод е опит за обяснение на едно подобно мероприятие, в което участвам с удоволствие почти всяка година, откакто бях допуснат в този кръг.
Всяка година мои чешки приятели се събират за един уикенд и се спускат с лодки по река Охрже в Северозападна Чехия - мероприятие, съпроводено с много песни и яко пиене. Това събитие винаги е било "само за мъже", след първото участие ми стана ясно защо е така - с жени това по този начин никога не би се случило - просто в присъствието на жени древния закон на естествения отбор би ни накарал да се държим неестествено. Съответно картина като "през Карлови Вари - луксозен курорт изкупен почти целия от руски олигарси - спокойно тече река Охрже, по която се носи голяма гумена лодка, в която гордо стои МЪЖ и пикае в празна кутия от бира"... няма ка да се случи.
Честно, в компания с жени това е ли възможно?

Та, от 5 до 7 юни съм на Охрже и ако сте послушни може и в последствие да публикувам някоя снимка от събитието.

Какво ще ядем на празника?

Повод за тези разсъждения са отминалите великденски празници, които бяха свързани за повечето българи с обилно наяждане с козунаци, яйца и агнешко и юнашки напивания.

Защо в крайна сметка повечето църковни празници се сведоха до това какво ще ядем?

Загубила всяка връзка с духовността, обрасла в суеверия и безумни ритуали, Българската православна църква не може да предложи на хората, живели десетилетия в безбожие (и продължаващи), нищо по-смислено от кулинарни традиции, между прочем почти всичките езически, свързани с повечето християнски празници. Хората не знаят, а и не им пука много за жертвата и изкуплението на греховете, но и най-малките деца свързват Великден с ядене на яйца и козунаци. По същия начин свързваме Гергьовден с ядене на агне, Никулден - с шаран, Бъдни вечер - с постно, Коледа - с прасе…
В църквите повече се яде (поднася, принася или както там се казва), отколкото се моли: на сватба се яде, на кръщене се яде, на погребение пак се плюска, на помен - и там. За гробища и задушници не е необходимо да отварям дума.

Явно това изобщо не прави впечатление на оялото се и затъпяло православно духовенство, стига да продават достатъчно свещи и да извършват повечко ритуали, че да падат парички. И май няма от какво да се притесняват, по празници пак ще има тълпи "православни скотове"-Ботев цитат! да се бутат в църквата за свещи, върбови клончета и др. Никой вече не знае (а и не му пука) за символиката на един или друг ритуал - всичко се обяснява с универсалното заклинание "за здраве". В тази връзка винаги съм наблюдавал със злорадо удоволствие минаването под плащеницата на Разпети Петък, когато дебели лелки се гъзурчат под масата, а майки прекарват цели колички с бебета отдолу и всичко това е, познахте, ЗА ЗДРАВЕ

А, НАЗДРАВЕ !